Рак и ракови заболявания

Терапия, която се дава като допълнение към хирургичното лечение, за да се унищожат останалите в организма ракови клетки след операцията и да се намали вероятността за повторна поява на рака.

Ангиогенезата е процес на растеж на нови кръвоносни съдове към тумора, което му позволява да расте и да се разпространява.

Намален брой червени кръвни клетки и намалено количество хемоглобин (протеинът в червените кръвни клетки, който носи кислород).

Терапия, която предотвратява растежа на нови кръвоносни съдове на тумора.

Антиген e всяко вещество способно да предизвика имунен отговор.

Лекарство за намаляване на прилошаването, гаденето и повръщането.

Използва се за лечение на рак на гърдата, който е зависим от хормона естроген.

Субстанции (като токсини, бактерии и клетки), които стимулират имунната защита на организма, когато попаднат в тялото.

Вид химиотерапевтични лекарства, използвани, за да спрат или попречат на развитието и растежа на раковите клетки.

Проба на тъкан, взета по време на операция, запазена във восък за по-нататъшно изследване.

Вид бяла кръвна клетка, участваща в борбата на организма срещу болестите. Повечето неходжкинови лимфоми засягат В-клетките.

Терапия, използваща субстанции, получени от живи клетки.

Вземането на проба от тъкан; това е единственият метод, който може да определи дали тъканта съдържа ракови клетки.

Въвеждане на разтвор в тялото през вена.

Най-общо продължителността от време до поява на рецидив.

Най-общо продължителността от време без симптоми.

Част от ДНК, която е отговорна за производството на определен белтък.

Дезоксирибозонуклеинова киселина. Носител на генетичния код, намиращи се в ядрото на клетката.

Вид химиотерапевтично лекарство от групата на антрациклините, използвани, за да попречат на развитието и растежа на раковите клетки.

Специален вид протеини, намерени в някои ракови клетки. Естрогенът се прикачва към рецептора и това кара раковите клетки да растат и да се размножават.

Метод на описване рака – размер, място на възникване, характеристики на туморите, наличие на засегнати от рака лимфни възли, разпространение в други органи.

Контролирана реакция на имунната система спрямо носител на не собствена ДНК или променени собствени клетки.

Метод, използващ антитела, за откриване на определени протеини в проби от тъкани (с микроскоп), например свръхпроизводството на HER2.

Състояние, при което способността за реакция на имунната система е отслабена и не може да отговори пълноценно.

Вкарване на течност, обикновено съдържаща лекарство, във вената с помощта на катетър или помпа, използвайки силата на гравитацията.

Всяко вещество, причиняващо раково заболяване.

Цялостната субективна оценка за начина на живот, воден от болния. Освен липсата на симптомите се използва като мярка за оценяване на лечението върху ежедневния живот.

Основна структурна и функционална единица на живите организми.

Контролният център на клетката, където се намира генетичният материал.

Изследване, създадено, за да отговори на специфични въпроси относно ефекта на нови лекарства и нови сфери на приложение на познати лекарства.

Ненормално нисък брой на бели кръвни телца в кръвта; белите кръвни телца се борят срещу инфекциите.

Лечение на заболяване с използване на антитела, създадени да атакуват само клетките, причинители на заболяването.
При лечение на ракови заболявания, терапията с антитела цели или да унищожи туморните клетки, без да уврежда други клетки, или да помогне на имунната система да атакува тумора.

Лимфните възли са малки, подобни на зърна струпвания на лимфоцити по хода на лимфните съдове. Те помагат за борба с инфекциите и играят роля при борбата с рака.

Лимфните съдове са тези, в които циркулира течност, наречена лимфа.

Агресивна форма на неходжкиновия лимфом, по-често проявяваща се при деца.

Лимфоцитът е вид бяла кръвна клетка, участваща в борбата на организма срещу инфекции и заболявания. Има няколко типа лимфоцити - В-клетки, Т-клетки, NK-клетки.

Рак, който се заражда в лобулите /млечните жлези/ на гърдата. Ако ненормалните клетки са само в лобулите, тогава състоянието се нарича lobular carcinoma in situ. Ако ракът се разпространи извън лобулите, тогава е агресивен лобуларен рак.

Състояние, при което ненормалните клетки са намерени само в лобулите в гърдата. LCIS рядко става агресивен, тоест ре разпространява извън гърдата. Имайки този рак в едната гърда увеличава много риска за развиване на рак и в другата гърда.

Млечните жлези на гърдата.

Техника, използваща магнитно поле за създаване на изображения на различни “пластове” на тялото, наслагвани до получаване на триизмерен образ.

Когато много малък брой злокачествени клетки останат в организма, след като заболяването е лекувано. Такъв брой клетки е трудно да се открие със стандартната диагностична апаратура.

Моноклоналното антитяло разпознава само един антиген. Използва се за лечение на неходжкинов лимфом, рак на гърдата и други злокачествени болести.

Моноклоналното антитяло е създадено за разпознаване и свързване на специфична цел на повърхността на раковите клетки. Затова и тези моноклонални антитела, които се използват като лекарства се наричат още прицелно или таргетно лечение (или таргетна терапия).

Подход в лечението на заболяване, при който пациентите се наблюдават и проследяват редовно.

Увреждане на сърдечния мускул, което променя нормалната функция на сърцето.

Използването на високоенергийни лъчи за убиването на раковите клетки или смаляването на тумора.

Лекар, който е специалист в лечението на рака.

Оценка на ефекта от лечението на дадено раково заболяване. Видовете отговор включват:

• пълна ремисия (ПР),
• недоказана пълна ремисия (НПР),
• частична ремисия (ЧР),
• стабилизиране на заболяването (СЗ)
• прогресиращо заболяване (ПЗ). 

Вид химиотерапевтично лекарство от групата на таксаните, които пречат на раковите клетки да се делят и растат, и по този начин ги убива.

Лечение, което цели по-скоро да намали симптомите на пациента, отколкото да постигне ремисия.

Лекар, който изследва пробите на тъкани за наличие на рак или други болестни промени.

Лекар, който изследва тъканни проби от организма.

Резултат от патологично изследване, който описва тъканта, взета от болестния участък, за да се определи вида на болестта и най-подходящото лечение.

Лечение, поддържащо болните в ремисия и спомагащо да се предотврати рецидив на рака.

Вид противораково лекарство, различно от химиотерапията, което е насочено само към някои клетъчни участъци, отговорни за злокачественото израждане.

Протеини, намерени в някои ракови клетки. Хормонът прогестерон се свърза с рецептори на клетките и причинява размножаването им.

Вероятният изход от дадено заболяване, основаващ се на симптомите, които пациентът има, тяхната продължителност и възрастта на пациента.

Когато ракът продължава да нараства или да се разпространява.

Всяка промяна или разлика във функцията на ген – включително промени в производството на даден протеин, или промяна в самия протеин.

Протеини или наричани още белтъци са клас молекули, основен градивен материал в човешкия организъм. Всеки протеин е закодиран от собствения си ген, съставен от ДНК. Антителата са протеини.

Пълна ремисия (ПР) се нарича когато изчезнат всички признаци за раковото заболяване. Наричана още пълен отговор.

Съвкупност от клетки, растящи и размножаващи се без контрол, които вероятно ще се разпространят до други части на тялото.

Рак на гърдата, който не се е разпространил извън гърдата и лимфните възли, разположение най-близо до нея.

Хирургично отстраняване на част от тъкан или цял орган.

Период без симптоми на заболяването след успешно лечение. Ремисията може да бъде последвана от рецидив или да се счита за излекуване ако е продължителна.

Когато се наблюдават признаци или симптоми на растеж на тумора, след период на ремисия.

Лечение, което достига и влияе върху клетките в цялото тяло (например химиотерапия).

Времето след поставяне на диагнозата или лечението, за което половината от пациентите с дадено заболяване са все още живи.

Когато тежестта на неходжкиновия лимфом или друг вид рак нито намалява, нито се увеличава.

Незрели клетки, най-често намиращи се в костния мозък, но също и в кръвта. Стволовите клетки имат потенциала да се превръщат във всеки един от основните видове клетки.

Процентът пациенти с ремисия след получаване на определено лечение при дадено заболяване.

Съдовият ендотелен растежен фактор е важен стимулатор за прорастването на нови кръвоносни съдове към тумора в рамките на едно денонощие. Новообразувалите се кръвоносни съдове осигуряват непрекъснат по-голям достъп на кислород и други жизнено важни за растежа на тумора хранителни вещества. 

Токсичност, която влияе на функцията на сърцето.

Тестове CISH и FISH са по-специализирани и определят наличието на увеличен брой копия на гена за HER2 в ДНК. Ако вторият тест е позитивен, то тогава пациентката се включва на специфично HER2-насочено лечение.

Процедура, при която се вземат клетки от костен мозък и се трансплантират на пациента, след като костният мозък е унищожен с високи дози химиотерапия. Трансплантираните клетки възстановяват унищожените клетки.

Вид трансплантация, при която се събират стволови клетки от периферната кръв, след като са били “мобилизирани” от костния мозък, последвано от химиотерапия във високи дози и реинфузия на съхранените стволови клетки (известни също като трансплантат). Тази процедура е заменила до голяма степен трансплантацията на костен мозък.

Намаление в броя на тромбоцитите в кръвта, вследствие на което се появяват увеличено кървене и намалената способност за съсирване.

Рак на гърдата, който се заражда в млечните канали на гърдите. Най-често срещаният тип рак на гърдата.

Ненормален растеж на тъкан.

Присъствието на повече от нормалния брой копия на ген в клетка.

HER2 - позитивният рак на гърдата, е една от формите на злокачествени тумори на гърдата. Характеризира се с агресивен растеж и неблагоприятна прогноза.

Ген, който програмира клетката да произвежда HER2 рецептори на повърхността си.

Означава, че изследването на материал от тумора е показало нормално ниво на HER2 гена или протеина.

Означава, че изследването е показало много високо ниво на HER2 гена или протеина.

Рецептор 2 за човешкия епидермален растежен фактор. Протеин на повърхността на клетката, който контролира нормалния клетъчен растеж и делене. 

Тестовете за HER2 помагат на лекарите да диагностицират много по-точно рака на гърдата и да идентифицират случаите с по-агресивен тип.

Позитивен HER2 тест показва, че раковите клетки на пациента произвеждат твърде много HER2 протеин.

Състоянието на HER2 определя както агресивността на рака на гърдата, така и какво лечение ще донесе най-голяма полза.

Лечение на рака с използване на лекарства, които разрушават клетките и тъканите.

Метод за тестване на проби на тъкани за определяне на промени в гените.

Вид химиотерапевтично лекарство, което предизвиква смърт на раковите клетки.

Намаляване, но не и напълно изчезване раковите клетки или на увеличението на лимфните възли, в отговор на лечение.

Броят на нови случаи на заболяване, съобщени за дадена популация за определен период от време, обикновено една година.